Коледната елха е популярен символ и традиционно се украсява за 24 декември, оставяйки да краси дома до 6 януари. Тя има хилядолетна история, която започва от присъствието и в редица древни обичаи, а в днешно време и като символ на Коледните и Новогодишни празници.

Коледната елха се свързва с християнският празник чрез поверието, че на Коледа Христос идва на земята и носи със себе си частица от Небесното царство. Това е причината елхата да се украсява с ангелчета, стъклени топки, гирлянди, сламени звездички и свещички ,символизиращи отрупаното с плодове Райско дърво. 

Още в Древен Египет е имало обичай домът да се украсява с палмови клонки през най-краткия ден от годината. Подобни традиции са имали и китайците и древните жители на Юдея.Римляните украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн. Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата. Викингите пък вярвали, че вечно зелените растения са обещание за завръщането на пролетта след дългата студена зима, а скандинавците декорирали къщите и плевните си с тях по време на Коледните празници.

Днес историята на коледната елха е дълга и оспорвана. Спорът в между две твърдения – дали води началото си от езическите празници или е чисто християнски обичай. В потвърждение на втората теза е една от най-древните легенди, свързана с бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Докато проповядвал християнството, давал за пример триъгълната форма на елховото дърво като аналогия на Светата Троица, чийто ъгли представлявали последователно Отца, Сина и Светия Дух. В последствие обаче, тази почит се сметнала за езически обичай и мнозина започнали да я отричат като Божие дърво.

Друга легенда, свързана с Мартин Лутер – основател на Протестантското движение, се смята за една от най-правдоподобните. В нея се разказва за една зимна разходка на Лутер около 1500г, когато вървейки през гората между покритите със сняг дръвчета, той вижда как звездите блещукат на лунна светлина между клоните на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Тази гледка го вдъхновява и той отсича една елха, за да сподели с децата си видяното от него. Когато я занася в дома си, цялото семейство участва в украсяването на елхата със свещички и я поставят на видно място за да се любуват на красотата и.

Има и писмени доказателства, които датират от 1521г. и разказват историята на принцеса Де Мекленбург, която показвала украсена елха на местни куртизантки в Alsace – тогавашна немска територия. Същата тази елха тя пренесла и в Париж, след женитбата си с Орлеанския дук.

С поставянето на тази традиция поклонниците на езическите религии, украсявали домовете си с елхови клонки, за да прогонят злите духове. В Средновековието започнали да украсяват клинките с ябълки – плода от старозаветната история на Адам и Ева в Райската градина. С течение на годините червените ябълки били заменени с червени топки. Цяло коледно дърво за първи път било украсено през 1597г от сдружението на Бременското занаятчийство.

През следващият 17 век, навлизат нови мотиви в украсата на коледното дърво. Традицията тръгва от Германия, където се появяват Коледни базари, предлагащи подаръци, храни и дребни украшения, които служат за украса на елхите. Тази традиция включва използването на дребни сладки като украса за елхата. През 1601г един изследовател описва обичай в Страсбург, според който местните украсяват елхите си с вафли, захарни пръчици и хартиени цветя с различни цветове. По-късно, през 1605г се появяват и елхи, украсени с плодове и зеленчуци.

Различните предпочитания усъвременили вариантите за украса. Част от нея станали: червена звезда за върха, червени стъклени топки, пъстри гирлянди, дървени фигурки, лампички и свещи. Що се отнася до последните – светлините стават неизменна част от Коледната украса едва в средата на 18-ти век. В началото на века те и коледната елха са били протестантски обичай. За католиците дълго време традиционната украса е била коледна ясла. Коледната елха била разпространена като обичай от благородническото съсловие. 

Вечнозелените дръвчета се превръщат в част от празничния обред, като символ на вечен живот. Използването на гирляндите също датира от 17 век. Легендата разказва за бедна вдовица, която много искала да зарадва децата си за Коледа и им украсила елха. На сутринта децата, видели паяжина между клоните и решили да я оцветят в сребристо. В действителност гирляндите започват да се произвеждат в Германия, като за тях се използват нишки, изтеглени от истинско сребро.

През 1816г. елхата се разпространява и сред Виенските благороднически среди. През 1841г коледната елха била пренесена от Германия в Англия от германсият принц Алберт – съпруг на кралица Виктория. Той украсява елха в замъка Уиндзор за да му напомня за родния дом, но поради не добре настроените англичаните към немската монархия тогава, разпространението на традицията в Англия започва по-късно. Коледната елха се появява по време на френско-германската война през 1870г. Тогава по време на декемврийските боеве, командирите наредили навсякъде да бъдат поставени украсени коледни дръвчета с цел да се повиши настроението на войниците. Очевидно този обичай се понравил на войниците, защото те го превърнали след войната в традиция по време на Коледните празници в домовете си. Множество мисионери, имигранти и пътешественици разпространяват традицията, внасяща повече щастливи моменти по време на празниците. Тогава украсата на коледната елха все още била домашно приготвена. Младите дами се трудели с часове над коледната украса.

През 19 век настъпва истинска революция в украсата на елхата. През 1850г. започва фабричното производство на украсата за коледните елхи. Започват да се произвеждат стъклени топки в различни цветове и хартиени гирлянди. Сред използваните цветове за украса, за типично коледни се считат червения и златния.В традиция се превръща поставянето на голяма звезда на върха на елхата, символизираща пътеводната звезда, показала пътя на тримата мъдреци при раждането на Исус. Заедно с коледната звезда към украсата се добавят и ангелчета. В един момент родителите започват да оставят под елхата и подаръци за децата си. Стига се до там, че коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото или с други думи – колкото по-украсено е дръвчето, толкова по-богати са стопаните. 

По време на Американската революция през 18 век, Хесенските наемници, които били на английска служба в Северна Америка, запознават американците с обичая на Коледните празници да се украсява елха. Обичаят бил пренесен и от много емигранти. Тогава е било все още трудно намирането на украса, особено в така наречения Див Запад. През 1882г американците патентоват електрическите лампички. Техен баща е Едуард Джонсън, съдружник на Едисон (изобретателят на електрическата крушка). Джонсън имал коледно дръвче в дома си, поставено във въртяща се поставка и с украса от 88 разноцветни електрически крушки, които я направили доста колоритна.

Украсената елха бързо набира популярност в Европа. Възприемането и обаче от Средиземноморските държави става по-трудно, защото те предпочитат коледна украса от различно библейски сюжети от малки фигурки сред подходяща декорация. За България обичая става популярен в началото на 20-ти век, когато в двореца на Александър Батенберг за първи път се появява украсена елха.

Вижте цялата статия тук: Коледни елхи